Красивата Лукреция Борджия: Как дъщерята на папа Александър VI се превърна в грешницата на епохата
През пролетта на 1480 година кардинал Родриго Борджия кани известни астролози в своя римски дом и ги моли да кажат каква орис чака новороденото му дете. Бебето се споделя Лукреция, а майка ѝ - Ваноца деи Катанеи (италианка, известна с очарователната си красота).
Когато новината за раждането на Лукреция се популяризира из Рим, всички към този момент знаят, че брачният партньор на Ваноца няма нищо общо с това. Все отново красивата италианка има дългогодишна любовна спекулация с кардинала. За огромна наслада на Родриго астролозите предсказват прелестен живот на Лукреция, който ще остави диря в историята. И по този начин се случва - това момиче става един от най-видните представители на династията Борджия, увековечен в доста литературни творби и филми.
Три века след гибелта й нейният облик е употребен в пиесата на Виктор Юго „ Лукреция Борджия “ , както и в едноименната опера, композирана от Гаетано Доницети по нейни претекстове. Благодарение на тези творби историята на Лукреция става известна в целия свят. Това обаче не може да се назова същинско, тъй като Виктор Юго обилно прибавя литературна небивалица към своята пиеса. Например, неговата героиня ражда дете от брат си на 11-годишна възраст, отравя тези, които не харесва, и умира от ръцете на личния си наследник. Всички тези детайлности нямат историческа основа, само че са хармонично вплетени в описа.
Оттогава доста писатели и режисьори показват своя лична интерпретация на известната пиеса, като от ден на ден се отдалечават от истинската история. Така че въобще не е изненадващо, че доста хора през днешния ден считат, че Лукреция Борджия е съдбовна съблазнителка, която манипулира мъжете, посещава оргии и има кръвосмесителни връзки с членове на фамилията. Повечето историци обаче са съгласни, че тя в действителност е била жертва на клана Борджия в битката за власт и нейната орис е явен образец за това какъв е бил „ тъмният “ свят на папската политика в разгара на италианския Ренесанс, който предхожда протестантската реформация.
Лукреция прекарва първите години от живота си в къщата на майка си, а по-късно, по молба на татко си, се реалокира при братовчедка му Адриана Орсини, която поема върху себе си отговорността за светското образование на момичето. Тя преподава на Лукреция латински, гръцки, италиански и френски, както и музика, пеене и изобразяване. С една дума, всичко, което се цени в дамите от висшето общество. Орсини е придирчив преподавател, който съумява да възпита в Лукреция положителни маниери и умеене да се държи почтено в компанията на високопоставени лица.
В допълнение към отличното си образование, Лукреция още в младостта си се отличава с невероятна хубост. Един велможа я разказва като момиче със „ междинен растеж и изящна форма, с овално лице и прав нос, златиста коса и очи, които нямат избран цвят, обемни устни, снежнобели зъби и чудесно симетричен бюст. ” Така че Лукреция просто има обезпечен триумф в обществото. Едва ли обаче някой би могъл да планува в какво ще се трансформира в последна сметка.
Всичко стартира с обстоятелството, че през 1492 година Родриго Борджия става папа Александър VI. Това събитие вечно трансформира живота на Лукреция, която е едвам на 13 години. Отсега нататък дъщерята на главата на Ватикана се трансформира в апетитна хапка за всички авторитетни мъже, които я заобикалят. И татко ѝ е наясно с това.
Въпреки изобилието от привлекателни претенденти за ролята на жених за Лукреция, Александър VI взема решение да даде път на племенника на собствен дълготраен съдружник. След като сплотява клана си с семейството Сфорца, папата получава мощна поддръжка от северна и централна Италия. След като бързо уреждат всички формалности, бащите насрочват сватбата за лятото на 1493 г. Разбира се, никой даже не се интересува от мнението на самата Лукреция.
Сватбата е първокласна. На нея са поканени всички представители на римския каймак, задгранични посланици и други значими политически фигури. След изобилна вечеря папата и кардиналите танцуват цяла нощ и призори бащата персонално съпровожда младоженците до двореца Санта Мария в портика. Първата брачна нощ по този начин и не се състои. По време на сватбата Лукреция се счита за прекомерно млада, с цел да влезе в интимна връзка с мъж. Предполага се, че Джовани ще показа леглото със законната си брачна половинка след няколко години. Но бракът им не продължава даже една година.
В началото на 1494 година войските на френския крал Карл VIII нахлуват в Италия. Лудовико Сфорца, чичото на брачна половинка на Лукреция, влиза в съюз с французите, т.е. взима страната на враговете на папата. Съпругът ѝ се оказва в капан: от една страна, той би трябвало да поддържа Лудовико, а от друга страна е заобиколен от фамилията на Александър VI. В последна сметка той взема решение да застане на страната на чичо си. След това брат му отива при Лукреция и споделя, че брачният партньор й ще би трябвало да бъде погубен.
Скоро до Джовани стигат клюки, че против него се готви скрит план и той бяга в Милано. Тогава папата стартира да упорства за отменяне на брака на щерка му и беглеца. Той твърди, че Джовани в никакъв случай не е съумял да направи жена си жена (през Средновековието това е бил мощен мотив в интерес на развода). След като се съветва със фамилията си, Джовани се съгласява с анулирането на брака при изискване, че му бъде разрешено да резервира зестрата на Лукреция.
Александър VI няма желание да прави отстъпки: той подсигурява, че някогашният брачен партньор на щерка му остава без нищо след развода. Разбира се, Джовани таи завист. Той е твърдо решен да отмъсти на клана Борджия, по тази причина стартира да популяризира клюки, че Лукреция е в интимна връзка със личния си татко и брат.
За да отбрани щерка си от спекулации, дискредитиращи нейната чест, Александър VI я изпраща в манастира Свети Стикс. Дори светата обител не може да отбрани Лукреция от злите езици. В началото на 1498 година италианското достойнство стартира да приказва за обстоятелството, че момичето скрито е родило дете в стените на манастира.
На 21 юни 1498 година Лукреция още веднъж минава под олтара - този път с Алфонсо Арагонски, противозаконен наследник на краля на Неапол. Кланът Борджия се надява, че този съюз ще сложи началото на другарство сред две мощни фамилии. Основната цел на обединяването на къщите е да се опълчват на общия им зложелател - Франция.
Междувременно Лукреция живее щастливо със брачна половинка си и новородения им наследник в Рим. Те не подозират, че скоро фамилната им идилия ще бъде принесена в жертва на папската политика. На 15 юли 1500 година в базиликата Свети Петър Алфонсо е атакуван от незнайни нападатели и му нанасят няколко дълбоки прободни рани. В продължение на месец Лукреция се грижи за ранения си брачен партньор и се пробва да го избави, само че на 18 август убийците се връщат, с цел да довършат започнатото – удушават Алфонсо с възглавница, до момента в който спи. Престъпниците по този начин и не са открити.
С разрушено сърце, Лукреция се отдръпва в провинция Рим, откъдето понякога написа писма до татко си и брат си. Те обаче не се интересуват доста от душевното положение на 20-годишната вдовица и се концентрират върху намирането на трети брачен партньор за Лукреция, който да задоволи политическите им упоритости.
Накрая идеалният претендент е открит. Скоро момичето е показано на 24-годишен вдовец, който е най-големият наследник и правоприемник на херцога на Ферара. Лукреция няма различен избор, с изключение на да се подчини на волята на фамилията. Преди момичето да отиде във Ферара, татко й я увещава със следните думи: „ Можеш да направиш повече за мен отдалеко, в сравнение с би могла да направиш, в случай че останеш тук. “
Извън обсега на могъщото си семейство, Лукреция съумява да получи известна автономност. В двора на Ферара тя съумява да събере към себе си доста изключителни фигури от Ренесанса - поети, философи и художници. Освен това тя основава благотворителна организация за подкрепяне на бедните и на женски манастир. Според очевидци, Лукреция се радва на огромно почитание както от елементарните поданици на Ферара, по този начин и от хората на изкуството.
Междувременно кланът Борджия бързо губи позиции на политическата сцена. Папа Александър VI умира през август 1503 година, а Чезаре Борджия е заставен да избяга от преследващите го врагове в къщата на жена си в Северна Испания, където той умира през 1507 г.
Лукреция почива на 39-годишна възраст от тресчица и безсилие след мъчно раждане. В наследството си тя желае парите й да бъдат употребявани за подкрепяне на църкви и манастири във Ферара. След гибелта на Лукреция обликът й стартира да бъде обект на многочислени офанзиви - приписват й се доста извънбрачни връзки и кръвосмешения. Въпреки обстоятелството, че в историческите източници не е непокътнато нито едно удостоверение за това, националното въображение продължава да добавя историята на Лукреция Борджия с все по-немислими и порочни детайлности.
Когато новината за раждането на Лукреция се популяризира из Рим, всички към този момент знаят, че брачният партньор на Ваноца няма нищо общо с това. Все отново красивата италианка има дългогодишна любовна спекулация с кардинала. За огромна наслада на Родриго астролозите предсказват прелестен живот на Лукреция, който ще остави диря в историята. И по този начин се случва - това момиче става един от най-видните представители на династията Борджия, увековечен в доста литературни творби и филми.
Три века след гибелта й нейният облик е употребен в пиесата на Виктор Юго „ Лукреция Борджия “ , както и в едноименната опера, композирана от Гаетано Доницети по нейни претекстове. Благодарение на тези творби историята на Лукреция става известна в целия свят. Това обаче не може да се назова същинско, тъй като Виктор Юго обилно прибавя литературна небивалица към своята пиеса. Например, неговата героиня ражда дете от брат си на 11-годишна възраст, отравя тези, които не харесва, и умира от ръцете на личния си наследник. Всички тези детайлности нямат историческа основа, само че са хармонично вплетени в описа.
Оттогава доста писатели и режисьори показват своя лична интерпретация на известната пиеса, като от ден на ден се отдалечават от истинската история. Така че въобще не е изненадващо, че доста хора през днешния ден считат, че Лукреция Борджия е съдбовна съблазнителка, която манипулира мъжете, посещава оргии и има кръвосмесителни връзки с членове на фамилията. Повечето историци обаче са съгласни, че тя в действителност е била жертва на клана Борджия в битката за власт и нейната орис е явен образец за това какъв е бил „ тъмният “ свят на папската политика в разгара на италианския Ренесанс, който предхожда протестантската реформация.
Лукреция прекарва първите години от живота си в къщата на майка си, а по-късно, по молба на татко си, се реалокира при братовчедка му Адриана Орсини, която поема върху себе си отговорността за светското образование на момичето. Тя преподава на Лукреция латински, гръцки, италиански и френски, както и музика, пеене и изобразяване. С една дума, всичко, което се цени в дамите от висшето общество. Орсини е придирчив преподавател, който съумява да възпита в Лукреция положителни маниери и умеене да се държи почтено в компанията на високопоставени лица.
В допълнение към отличното си образование, Лукреция още в младостта си се отличава с невероятна хубост. Един велможа я разказва като момиче със „ междинен растеж и изящна форма, с овално лице и прав нос, златиста коса и очи, които нямат избран цвят, обемни устни, снежнобели зъби и чудесно симетричен бюст. ” Така че Лукреция просто има обезпечен триумф в обществото. Едва ли обаче някой би могъл да планува в какво ще се трансформира в последна сметка.
Всичко стартира с обстоятелството, че през 1492 година Родриго Борджия става папа Александър VI. Това събитие вечно трансформира живота на Лукреция, която е едвам на 13 години. Отсега нататък дъщерята на главата на Ватикана се трансформира в апетитна хапка за всички авторитетни мъже, които я заобикалят. И татко ѝ е наясно с това.
Въпреки изобилието от привлекателни претенденти за ролята на жених за Лукреция, Александър VI взема решение да даде път на племенника на собствен дълготраен съдружник. След като сплотява клана си с семейството Сфорца, папата получава мощна поддръжка от северна и централна Италия. След като бързо уреждат всички формалности, бащите насрочват сватбата за лятото на 1493 г. Разбира се, никой даже не се интересува от мнението на самата Лукреция.
Сватбата е първокласна. На нея са поканени всички представители на римския каймак, задгранични посланици и други значими политически фигури. След изобилна вечеря папата и кардиналите танцуват цяла нощ и призори бащата персонално съпровожда младоженците до двореца Санта Мария в портика. Първата брачна нощ по този начин и не се състои. По време на сватбата Лукреция се счита за прекомерно млада, с цел да влезе в интимна връзка с мъж. Предполага се, че Джовани ще показа леглото със законната си брачна половинка след няколко години. Но бракът им не продължава даже една година.
В началото на 1494 година войските на френския крал Карл VIII нахлуват в Италия. Лудовико Сфорца, чичото на брачна половинка на Лукреция, влиза в съюз с французите, т.е. взима страната на враговете на папата. Съпругът ѝ се оказва в капан: от една страна, той би трябвало да поддържа Лудовико, а от друга страна е заобиколен от фамилията на Александър VI. В последна сметка той взема решение да застане на страната на чичо си. След това брат му отива при Лукреция и споделя, че брачният партньор й ще би трябвало да бъде погубен.
Скоро до Джовани стигат клюки, че против него се готви скрит план и той бяга в Милано. Тогава папата стартира да упорства за отменяне на брака на щерка му и беглеца. Той твърди, че Джовани в никакъв случай не е съумял да направи жена си жена (през Средновековието това е бил мощен мотив в интерес на развода). След като се съветва със фамилията си, Джовани се съгласява с анулирането на брака при изискване, че му бъде разрешено да резервира зестрата на Лукреция.
Александър VI няма желание да прави отстъпки: той подсигурява, че някогашният брачен партньор на щерка му остава без нищо след развода. Разбира се, Джовани таи завист. Той е твърдо решен да отмъсти на клана Борджия, по тази причина стартира да популяризира клюки, че Лукреция е в интимна връзка със личния си татко и брат.
За да отбрани щерка си от спекулации, дискредитиращи нейната чест, Александър VI я изпраща в манастира Свети Стикс. Дори светата обител не може да отбрани Лукреция от злите езици. В началото на 1498 година италианското достойнство стартира да приказва за обстоятелството, че момичето скрито е родило дете в стените на манастира.
На 21 юни 1498 година Лукреция още веднъж минава под олтара - този път с Алфонсо Арагонски, противозаконен наследник на краля на Неапол. Кланът Борджия се надява, че този съюз ще сложи началото на другарство сред две мощни фамилии. Основната цел на обединяването на къщите е да се опълчват на общия им зложелател - Франция.
Междувременно Лукреция живее щастливо със брачна половинка си и новородения им наследник в Рим. Те не подозират, че скоро фамилната им идилия ще бъде принесена в жертва на папската политика. На 15 юли 1500 година в базиликата Свети Петър Алфонсо е атакуван от незнайни нападатели и му нанасят няколко дълбоки прободни рани. В продължение на месец Лукреция се грижи за ранения си брачен партньор и се пробва да го избави, само че на 18 август убийците се връщат, с цел да довършат започнатото – удушават Алфонсо с възглавница, до момента в който спи. Престъпниците по този начин и не са открити.
С разрушено сърце, Лукреция се отдръпва в провинция Рим, откъдето понякога написа писма до татко си и брат си. Те обаче не се интересуват доста от душевното положение на 20-годишната вдовица и се концентрират върху намирането на трети брачен партньор за Лукреция, който да задоволи политическите им упоритости.
Накрая идеалният претендент е открит. Скоро момичето е показано на 24-годишен вдовец, който е най-големият наследник и правоприемник на херцога на Ферара. Лукреция няма различен избор, с изключение на да се подчини на волята на фамилията. Преди момичето да отиде във Ферара, татко й я увещава със следните думи: „ Можеш да направиш повече за мен отдалеко, в сравнение с би могла да направиш, в случай че останеш тук. “
Извън обсега на могъщото си семейство, Лукреция съумява да получи известна автономност. В двора на Ферара тя съумява да събере към себе си доста изключителни фигури от Ренесанса - поети, философи и художници. Освен това тя основава благотворителна организация за подкрепяне на бедните и на женски манастир. Според очевидци, Лукреция се радва на огромно почитание както от елементарните поданици на Ферара, по този начин и от хората на изкуството.
Междувременно кланът Борджия бързо губи позиции на политическата сцена. Папа Александър VI умира през август 1503 година, а Чезаре Борджия е заставен да избяга от преследващите го врагове в къщата на жена си в Северна Испания, където той умира през 1507 г.
Лукреция почива на 39-годишна възраст от тресчица и безсилие след мъчно раждане. В наследството си тя желае парите й да бъдат употребявани за подкрепяне на църкви и манастири във Ферара. След гибелта на Лукреция обликът й стартира да бъде обект на многочислени офанзиви - приписват й се доста извънбрачни връзки и кръвосмешения. Въпреки обстоятелството, че в историческите източници не е непокътнато нито едно удостоверение за това, националното въображение продължава да добавя историята на Лукреция Борджия с все по-немислими и порочни детайлности.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ